катеринарина (Катя)
331 972
14 mar 2007, 1:43

НА незнайния воин от съня ми 

  Poesía
543 0 3
След малко над век ще дочакам,
където ме прати куршума,
в съня си за мен да заплаче,
да чуе самотните думи,
които кънтят под куртката -
жена - само дъх, непозната!
Загледана тъжно в звездите,
ще види каквото ми свети -
сега, в този миг във очите,
ще чуе как бавно сърцето
тупти, сякаш мъжки отмерва
секунди - последна резерва.
По пътища тайни и чудни
дъхът ми студен ще я стигне,
въпросите гневни и будни,
със бомбите дето изригват
и в нея ще блъскат и хлопат -
отчаяни вопли в окопа.
Макар, не прегръщаща пушка,
а малко дете пеленаче,
неистово тя ще го гушка,
когато от болка заплаче,
тъй, както сегашно и бъдеще
за мен е едното оръжие.
Но аз ще дочакам незнайната,
видяла душата, лицето ми
прозряла ми болката, тайните,
навярно дете на детето ми,
да склопи очите ми мислено
поела ми мъчните истини.
....................
По пътища чудни, неведоми,
войник под звездите загинал,
и търсил надеждата редом
с безброй като него такива,
намери покой, свобода
в съня на незнайна жена.

© Катя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??