Приятелко едничка и добра,

приятелко тъй искрена, засмяна…

Защо живота с нас се подигра

и запрати ни на край света?

За детството, за ученическите дни си спомням,

как в безгрижие и щастие живяхме,

а сега ни грабна сиво ежедневие

и ти си там, а аз съм тук без тебе…

Приятелко, ти знаеш ли за болките ми?

Не знаеш, но аз знам, че те боли!

Прости, не зная днес за грижите ти,

но таз далечност много ми тежи…

На теб, на тебе само аз споделях –

свойта болка, свойта радост и тъга,

а сега сама съм и всичко си тая,

а болката расте и няма с кой да споделя!

Спомни си ти, приятелко една,

колко бе щастлива моята душа,

как в очите ми сълзата бе от радост,

че ти си с мен и с нас е наш’та младост.

А сега?

Сега, четейки този стих,

ти плачеш, а аз не съм до теб,

да те прегърна, да те утеша…

Прости!

Прости, не исках да те наскърбя!

За теб дала своята душа,

да, за теб аз даже ще умра,

но да знам, че си щастлива и добра!

Приятелко едничка на света,

това за теб е от моята приятелска душа!!!

24.03.2008г. Надя