9 jul 2008, 13:13

На раздяла

  Poesía
1.3K 0 2
На раздяла

Защо стоиш с наведена глава?
Нима сълзите си от мене криеш?
Защо посрещаш ме така,
с бутилка в ръката - алкохол ти пиеш?!
Нима усещаш, че аз си тръгвам
наранена от твоите лъжи...
Не очаквай да простя
и този път твойта изневяра!
Съжалявам, скъпи, но не мога...
В болезнен огън сърцето ми изгаря...
Оправдания не искам аз да слушам...
Чувала съм и преди тез слова...
"Ще се поправя, мила! Прости ми!
Няма вече да греша!"
Сега твърдиш, че ме обичаш...
че една съм за тебе в света...
... че друга едва ли ще успее
с пълни шепи да ти дава любовта!
Пред мене няма смисъл да ридаеш,
не ще ме трогнат твоите сълзи...
Те губят стойност и не значат нищо
пред изречения океан от лъжи!
С тези устни не ме целувай,
та нали точно с тях нея си целувал миналата нощ!
А аз тогаз в сърцето си усещах болка
сякаш прободена от остър нож!
Това са моите думи на раздяла...
За последно чуваш шепот от моята уста...
За тебе нека бъда просто непозната...
Няма да съм твоя пристан късно през нощта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тери Герова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно! Трябва да бъдеш твърда и да отстояваш принципите на вярността и предаността, дори и пред най-добрите извинения. Продължавай все така, ти си дъбест!
  • Невероятно е. Много ми харесва

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...