5 feb 2011, 16:39

На Теодора 

  Poesía » Otra
842 0 2

Родена в края на Балкана,

от Черното море на крачка,

като едно дете-закана

израсна с плюшена играчка.

 

В училището беше първа

прилежна, мила ученичка.

От изгрева, до залез кървав

летеше, волна като птичка.

 

И ето те – студентка млада –

Бургас характерът оформи.

До тука бе живот-наслада,

изпит от шарените стомни.

 

А по-нататък бе борбата

за място под небето синьо,

ту в пазвите на топло лято,

ту в лапите на люта зима.

 

От пипала на Октопода

със много рани се измъкна.

Лицето ти – усмивка строга,

душата ти – стаена мъка.

 

И някак бавно, упорито

превърна си мечтите в замък

и фирмите „Булгарпак”, „Скиптър”

на много хора дават залък.

 

В квартала стар „Хаджи Димитър”,

по улицата на войвода,

към тебе всяко утро тичам

и трудя се до изнемога.

 

Гръмовният ти глас връхлита

и иска ми се да избягам.

Защо все още те обичам

и всеки път с молитви лягам?

 

Във  тебе въплътен е смисъл,

убегнал ми в живот преминал.

Товара носиш си орисан,

като камила, през пустиня.

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за коментара! Но тя наистина заслужава много.Аз и пожелавам здраве и много,много любов Заслужила си го е.
  • Чудесно посвещение, Вятър! Явно тази Теодора ти е слабост. Поздрави!
Propuestas
: ??:??