…Малко горски цветя ти набрах.

                             Беше лято – ни делник, ни празник…”   

                                                 Янислав Янков

Ти пак забрави за цветята.

Да беше здравец ми набрал!

Ти пак забрави за мечтата.

От обич цвят да си събрал.

Сълзите тайно ще изтрия

и нежен поглед ще сведа.

Престилката ще мачкам тихо.

Ще мълча и няма да те нараня.

Нека зло да ме забрави,

но днес останах без цветя.

За хляб си дал последния си грош,

а аз мечтая за „миллион алых роз“*.

Набери ми горски цветя!

Бели и сини.

Едни такива, родени

сякаш за мъка.

Ще ги сложа във бялата ваза.

Ще оставя прането встрани.

Ще заплача и нищо няма да кажа.

 * – песен на Алла Пугачова по текст на Андрей Вознесенски