Започнах със всичко на ново.
Измислих си нови надежди.
Изпих своята чаша с отрова,
изхвърлих куп пазени вещи.
И мислех, че с жълтите листи,
изписани ситно с мастило,
отхвърлям и старите мисли
и черпя от себе си сила...
А май че забравих да питам
във нощи, влудяващо тихи,
щом с нови лъжи примирих се,
на себе си всъщност простих ли...
© Мариета Караджова Todos los derechos reservados