Над света

Виждам те - далеч от мен се луташ

и вълните на страха се връщат с отлива в морето,

но недей да търсиш в таз безлунна нощ

уханието на цветето на любовта и моята душа.

Да търся в теб огъня и да пламти за мене,

изпитание е на духа и душата ми сама,

в очите ми с извърнат блясък плаче

... времето, когато докосваш ми плътта.

До теб диханието ми с шепот те събужда

от дълъг път в пустошта на твоята тъга.

Догони ме, върни се тук, където дарих ти нежността

и докосвай моя блян за твоята прегръдка,

обгърни ме с топлина, несекваща от радостта

и твоето желание ще сбъдна - да полетим двама над света.