Надеждата умира последна

Вярата ми в теб изчезна

след толкова много лъжи.

Любовта ми към теб угасна,

душата ми смъртно рани.

Надеждата само остана накрая,

че с теб ще съм пак някой ден,

но вече всичко е ясно и зная -

никога не ще се влюбиш във мен!

Надеждата, казват, умира последна.

Последна, но все пак умира.

Сега до гроба и кротко ще седна,

малко утеха да диря.

Но как да намеря утеха, кажи ми,

за сърцето, което разби?

Как още да помня, кажи ми,

спомена за твоите лъжи?

Как мога да вярвам, кажи ми,

в любов, от която боли?

Как още да пазя, кажи ми,

превърнати в пепел мечти?

Надеждата, казват, умира последна.

Последна, но все пак умира!