Надолу

Надолу пада капката –

плод на болка,

на тъга,

на празнота.

Оскъдя земята

от бистрата сълза,

родена от стоплена душа.

Падат вече

само капки

страх,

подлост,

суета.

Сърца обезсърчени,

пропукани животи.

Земята прежадняла

не приема нито капка.

Човекът се оглежда –

кой, кога превърна

деня му в клетка?

И изходът – къде...