10 may 2007, 17:02

НАИВНО

  Poesía
815 0 12

В съня или на снимка, на екран -
очите ти познавам отпреди!
Аз знам, че е налудничаво. Знам,
че много е стандартно и дори,
че всяка пубертетка го изпитва.
Че всеки психиатър ще реши -
навярно е отчаяна молитва,
спасение в самотните ми дни!
Но аз не искам някакво докосване
и среща, и целувки, и цветя.
Да гледаш в мене омагьосано,
да спре да се върти света!
Достатъчно ми е да вникна
в очите ти, сърцето ми да спре,
когато разпознала съм сълзите ти,
и болките, и твойте грехове!
Достатъчно ми е да зная,
че търсиш мен, а може би пък не -
това не е лъжа, любов под наем,
а близост на души през векове!
Дори да е заблуда или лудост,
добре ми е във твоите очи!
През тях животът е по-хубав,
и истината по не ми горчи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...