Наивност
Защо продължавам да повтарям грешките си?
Позволявам ти да ме нараняваш отново и отново...
Но не мога просто да забравя, да загубя мечтите си!
Всеки път, когато уж всичко е наред, все стъпвам накриво.
Бягам, спирам, изправям се пред страховете си,
но сякаш те стават все по-призрачни и по-страшни.
Все при теб се връщам, сякаш иначе не мога да бъда себе си,
но всички ходове, които правя, винаги се оказват грешни...
Ти ме научи да играя предпазливо, за да не се нараня,
но приложена при теб, тази тактика става все по-опасна и по-опасна.
Не мога да те гледам в очите и просто да спра да играя,
защото играта с теб е пристрастяваща и все по-неясна.
Боли ме!
Точно когато успея да скрия любовта дълбоко в сърцето си,
ти отново се появяваш от нищото... боли!
Все по-трудно преглъщам сълзите си
и точно тогава стрелките на часовника са сякаш спрели!
Ти не ви виждаш сърцето ми, което от векове стои в клетка!
Не те изяждат чувствата, които аз не мога да пропъдя!
Омръзна ми да играя на руска рулетка...
Омръзна ми да губя!
Или бъди с мен, или просто си върви,
защото на мен ми писна да ме боли!!!
© Ралица Георгиева Todos los derechos reservados