Сенд (Георги Стоянов)
387 3084
16 dic 2021, 6:45

В най-последната нощ 

  Poesía » Filosófica
555 4 5

Не се случи нищо, което,
бях наивно мечтал и копнял.
Тази вечер боли ме сърцето,
много грешно дотук съм живял.
Ни пари, нито  някаква слава,

нито лукс, ни привиден разкош,
за отвъдното нищо не трябва,
ни петаче, ни сребърен грош.
И облечена в светли одежди,
любовта просто става на прах.
За какво бяха всички надежди,
за тирето eдно ли живях?!
Не, не мога да спя, тъй е пусто,
в тъмнината звучат гласове
и пробожда ме шестото чувство,
щом заспя и сърцето ще спре.
А светът ще го има пак, Боже,
все тъй странен и даже красив.
Но те моля поне, ако може,
да направиш сина ми щастлив.

 

© Георги Стоянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Роси!
  • Поздравления! Страхотно!
  • Да, помислих си, че някога ти казах, че ми се ще да прочета нещо сериозно. И честно казано ме зарадва. Написано е въздействащо. Знаех си, че можеш и така. А това е написано...
    "А светът ще го има пак, Боже,
    все тъй странен и даже красив.
    Но те моля поне, ако може,
    да направиш сина ми щастлив."
    Колко човека в мъката си може да кажат, че светът е красив? Само широко скроените...
    Не коментирай нищо. Ще развали хубавото стихотворение.
  • Благодаря, Ани! Ето, нали искаше да пиша сериозно. Няма да коментирам ефекта.
  • Браво!
Propuestas
: ??:??