15 abr 2009, 16:00

Накратко

Poesía

577 0 5

Накратко

                                    Луна вечерна... Ти си загадка.
                                    Звън телефонен... любовен зов.
                                    Точни думи... среща кратка.
                                    Нежна ласка... нов хоризонт.

                                    Притулен мрак... потайни мисли.
                                    Червена роза... една Любов.
                                    Бяла спалня... уж чувства чисти.
                                    Поредно утро... Сърце самО.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Dimena (Димена)

Благодаря, момичета ! *Разбирачки* сте !

2009-04-15T19:17:21+03:00
Emanuela_angel (Емануела)

Ами, че тя Любовта е дъх, Тани!
Поздрави, Димена!

2009-04-15T18:41:05+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Любов на един дъх!
Хареса ми!

2009-04-15T18:05:28+03:00
Dimena (Димена)

Влади-слънчо , много ти благодаря !И на Вас, Елена !

2009-04-15T17:38:34+03:00
wind2008 (Владимир)

Хареса ми! Много размисли след телефонен звън...!
Весели великденски празници! Хубаво настроение! 6

2009-04-15T17:28:40+03:00

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0