12 jun 2013, 8:22

Намират се пътеки

  Poesía » Otra
494 0 0

Дали обичам? Сърцето често пита,

то знае в мене най добре.

Когато обич в душата в нас се вплита,

сърцето, сърцето знае кой да избере.

 

Ще стопли ли в студените ми нощи?

Обичта, която в душата ми гори.

Неспирно в сърцето раните димящи,

звучат в ушите ми люби, люби.

 

Дали пък любовта? Не е за всеки,

това не може никой да ме убеди.

За всеки в любовта намират се пътеки,

не носи тя на никого вреди.

 

В. Й. 26.05.2013 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...