14 feb 2008, 20:21

Напомняш на проклятие

  Poesía
645 0 3
Напомняш на проклятие.
Жилещо и страшно.
На смърт през пролетта.
На сърце опасно.
Огъня в леда.

Напомням на сълзите.
Сладки и горчиви.
И съм като дните.
Никога не стигам.
Пулсират в мен следите...

Като отрова си ми.
Нежна, галеща и смъртна.
Колко те желая?
От желанията съм мъртва.
Напомняш на живота.

... За час обичам те,
минута си ми безразличен...
и после пак заричам те...
от другите да си различен....
... да се върнеш...

. ... да останеш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Свобода Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво пишеш, Съни.
    с обич.
  • Харесва ми.Харесва ми образността.
    ...И съм като дните.
    Никога не стигам...
  • Красиво и образно.Противоречиво.

    Като отрова си ми.
    Нежна, галеща и смъртна.
    Колко те желая?
    От желанията съм мъртва.
    Напомняш на живота.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...