Нашата стена

Ледена душа, 
криеща се под сянката на звездите, 
нейната тиха съдба, 
скрита при двореца на мечтите... 
Аз и ти сме там, 
сами, в този тъжен мрак.. 
усещам те, отново се чувстваш сам, 
създаваш стена, тъжно разделяща нас...
Ала душата ме боли! 
Пусни ме! Дай ми да те докосна. 
Позволи ми да изтрия твоите сълзи, 
сълзите ти, сриващи ме от тъга, 
защото аз чувам, 
чувам как душата ти крещи, 
как ридае, как страда... 
Но жалко... 
Една стена не може да ни раздели, 
повярвай и ме пусни.. 
Пусни ме, защото те обичам, 
обичам те, не мога да те оставя, 
зад тази стена да умираш
и аз със теб заедно да ридая.. 
И десет стени да поставиш-
Пак съм с теб! 
Дори да посмееш да си тръгнеш -
И пак, и пак, и пак, 
и пак аз ще трия твоите сълзи, 
сълзи на тази тиха душа, 
и отново ще целувам тая ледена съдба, 
криеща се под сянката на звездите...