Срещнах те сам
под звездната нощ,
обагрила свода небесен.
Стоеше ти там
навръх полунощ,
когато ухае на есен.
Срещнах те сам,
а ти ме плени
с поглед силен, но нежен.
Под купол голям,
от лунни лъчи,
изглеждаше леко небрежен.
Срещнах те сам
и ти ме позна.
Копринена нишка ни свърза.
Станах аз там
твоя жена.
Луната в миг ни обвърза.
© Todos los derechos reservados