Не ме целувай, че боли
от допира на твойте устни!
Не ме докосвай, че гори
там дето минат твойте пръсти!
Не ме обичай - ти си грях!
Не ми припомняй, че съм жива!
Да те забравя не успях,
за теб да мисля - не, не бива!
Не ме поглеждай, че потъвам
на дъното на най-красивите очи!
А там със нежелание откривам
все още живи нашите мечти...
Не нашепвай нежни думи!
Не ща да чувам твоя глас!
Не събуждай всичко помежду ни -
не мога да съм твоя аз!!!
© Магдалена Станкева Todos los derechos reservados