10 may 2006, 7:56

НЕ БЕШЕ ТАМ

  Poesía
1K 0 11
НЕ БЕШЕ ТАМ


Отдръпнах снощи стъпки от града,
във който търсех жадният ти поглед.
За сбогом ми помахаха листа
на кестените в цъфналата пролет.

Не беше там!Проблясваха стъкла.
Отсъствието твое ме изплаши.
А именно разбрах,че любовта
била въпрос към сетивата наши.

С илюзиите лакоми привърших.
На тайните ключът им превъртях.
Най-чистата любов сега научих
била непреживяната от страх.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...