22 oct 2019, 11:55

Не е посочено заглавие

  Poesía
348 0 0

Мисли черни бродят в мрака

гласове шептят в нощта

карат гения да страда

да се бори със смъртта

 

Да упорства но защо ли

да си прави този труд

самотата да пребори

туй сърце сковано в студ

 

Никой не поглежда в него

не прозира същността

не открива че умее

да флиртува със смъртта

 

Да я кара да убива

бавно нежно със любов

е наслада за която

той на всичко е готов

 

Да поглежда във очите

на глупака ужасен

със усмивка да забива

в него ножа закривен

 

Да завърта острието

бавно с отработен жест

то е истинско изкуство

непонятно за слепец

 

За не виждащ който в мрака

рони лигави сълзи

и отказва да приеме

истината без лъжи

 

За страхливец който с мъка

гони бавно във нощта

страховете завладели

тихо жалката душа

 

Виж при геният е друго

той е истински творец

срива всякакви шаблони

като пясъчен дворец

 

Тази творческа натура

в танц с живота и смъртта

се понася в мрака нощен

сее болка и тъга

 

Сее но какво прибира

нищо само самота

без любов върви в мъглата

без да вижда светлина

 

Хората не го харесват

но защо се пита той

мислят ли си че е лесно

да е главния герой

 

Образ който с нож в ръката

сред мъглата във нощта

разиграва малък театър

със герои без лица

 

То е творчество картина

снимка в рамка ако щеш

тези сцени да изпълни

със енергия с копнеж

 

Виждаш примерно на пътя

да лежи във локва кръв

някакъв човек безличен

безразличен труп без дъх

 

То е истинско убийство

ала просто без финес

но добавиш ли детайли

в миг събужда интерес

 

Примерно да го поръсиш

със листа от розов цвят

те това е вече подпис

белег в този занаят

 

Или след като стовариш

жертвата пред някой праг

да поставиш зад клепача

листче с символ собствен знак

 

Толкова е трудно всичко

тежко бреме е това

да твориш а да не дава

никой пукната пара

 

Да не му се възхищават

да твърдят че върши грях

и убиец да му викат

демон черен сеещ страх

 

Не убиец а творец е

как не виждат те това

не усещат ли че страда

таз чувствителна душа

 

Гласовете пак започват

думи странни да шептят

и отчаян от живота

май ще свърши този път

 

Сам ще тръгне през мъглата

към стената черен мрак

ще се пренесе през нея

ще премине този праг

 

Гласовете ще утихнат

ще изчезнат във нощта

ще се слее с тъмнината

таз чувствителна душа

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Martin Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...