Не ме вини
Не ме вини! Не си виновна ти!
Излъгах те. Повярва ми. Това е.
Историята стара е, нали?
Изчезна. Но къде си, дявол знае?
А дяволът дали пък ти не си?
Или си шут изпратен от безкрая?
Очите ти – от огъня искри,
не топлят, а със своя студ изгарят!
От огъня не ще направиш лед!
Не може от леда да стане огън.
Отрова си, но сладка като мед!
О, миг поспри за да ти кажа сбогом!
А след това иди във вечността!
Иди си там, където си родена!
На тебе споменът ти е баща!
На мене майка – цялата вселена!
© Георги Иванов Todos los derechos reservados