Не мога
Ти знаеш ли колко са тежки сълзите,
които проливат се точно в ноща,
болка разяжда стомана в гърдите,
очите прелистват сълза след сълза,
сърцето ми гасне от удърна вълна,
в гърдите, в мечтите, в любовта.
И в полет разкошен се носят звездите,
сред тази безкрайна звездна природа,
а моята, виж, единствена звезда,
за мен, ти беше нощем в небосвода,
и как да ти кажа тъй като не мога,
сбогом любов, сбогом природа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Бодуров Todos los derechos reservados
