"Любовта е съчетание от една душа,

обитаваща две тела" - Аристотел

Не мога да бъда друга,

пулсирам по твоите вени -

с мисълта ми заспиваш,

с нея сладко сънуваш,

надалече пътуваш,

бленуваш...

Не мога да бъда друга,

твоята глътка вода съм,

вкусният къшей хляб,

непреврялото вино,

пътеката на кръвта,

страстта ти...

Не мога да бъда друга,

безмълвно дихание съм -

аромат на люляков цвят,

повей топъл на бриз,

ласката на вълна,

нежността ти...

Не мога да бъда друга,

огледален твой лик съм -

тихо желан и реален,

близък във самотата

далечен на суетата,

душевността ти...

Не мога да бъда друга,

сянка в тебе впоена съм,

твоята - вярно ме следва.

Две тела, две сенки

в една обща душа...

Не е ли това любовта?!