В разпилените от теб моменти се намираш,
разбъркваш се нарочно уж неволно в дните ми,
харесваш ми как никога, никога не спираш...
Минава време и се вглеждаш пак в очите ми.

С куршум разстрелваш всяка чужда моя мисъл,
събличаш ме умело с думи, със усмивка ли, с очи ли?!
Помниш ли, когато ме обикна и реши, че няма смисъл?
Не плаках. Все още виждам в погледа ти колко съжали!

Треперих във ръцете ти като следзимно малко цвете,
бях себе си, бях и някой друг и то не само един път,
бях нежна и сладка, бях груба, вулгарна ако щете.
А ти скачаш в дните разпилени, не знам къде си, но знам -
                                              поне се връщаш някой път.