Не помня някой миг да е пропуснат,
откакто не очаквам да съм друга.
Причините и следствието търсят
в мотивите ми вярната присъда.
Каквото е било, по принцип точно,
описва около страха окръжност
и бори методично и нарочно
представата, че воят му е вълчи.
И няма грам стоична недостатъчност
в напъпилия цвят и прецъфтелия...
Защото в този вечен хаос от атоми -
навреме съм, навреме си, навреме е.
© Бела Тихомирова Todos los derechos reservados