3 oct 2006, 12:07

Не се надявам

  Poesía
857 0 5
Не се надявам да се върнеш...
Ти туко-що забравил си за мен.
Не очаквам пак да ме прегърнеш,
с нежност, в друг дъждовен ден.

Не се надявам... а и не желая...
Защо? - Безмислено ще е!...
Да търся в пепелта остатък
от огъня угаснал в теб.

Понякога ще срещам спомен
в случайно срещнатите ти очи.
Но усмивката, в шаблон затворена,
не крие обич и мечти.

Не те очаквам, няма да те търся.
Ти туко-що забравил си за мен.
Живота ми с теб не свършва.
Пътища безкрайни са пред мен...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Панчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да пътищата са безкрайни и не знаеш къде ще те отведат...Бъди смела и не се предавай...Когато една любов си тръгне-отвори вратата на тази която чака отвън...
  • Браво!Поздрави за стиха!6
  • Хубаво е ,да .

    Поздрав и усмивка.

    Само предлагам :

    Не се надявам... а и не желая...
    Защо? - Ще е безмислено това!...
    Смисъл няма в пепелта да ровя
    отдавна в теб угасна огъня.
  • браво, страхотно е!Поздравления!6
  • Супер е мила Браво за финалните думи!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...