И да ме обичаш, и да ме мориш от студ,
душа все нямам, на раменете си ще теглиш труп.
Не съм нещо, с което ти да бъдеш горд -
само един самотен, борещ се с ехото си зов.

Ще ме разбиваш и пак ще ме оставяш...

В плитчините за кой ли път самичка ще се давя?
Сърцето ми, сломено от предателства, ще палиш,
но аз отново ще възкръсна, ти мен няма да забравиш...

И да ме боли, да се разкъсвам, да се влача,
никога аз за никой няма да проплача.
Не съм родила се, но съм умряла, загубих всичко,
нищо нямам... Това искаш ли от мен да вземеш?
Давам!