За теб да пиша спрях,
стихът различен е вече...
Живях, горях, копнях.
Красива муза беше.
И днес, за пръв път – не,
но в момент особен (малко),
на моето „обичам те“
отвърна... С мълчание! Жалко!
Не чакай обяснение,
не търси и чудеса, магии...
Не искам извинение.
Не искам разправии.
Малко исках. Просто да обичаш.
Но без да прося аз от теб.
Не след тебе винаги да тичам...
Да вървиш и ти след мен.
Да се върна моля те не искай.
Повече не искам да боли.
И в мечтите повече не идвай.
Не и докато не бъдеш пак, отново, ТИ.
© Слънчице Todos los derechos reservados