11 feb 2015, 8:04

Не сте сами

  Poesía » Otra
697 0 1




"Не сте сами"



Лудите да дириш,

че нормален следа след себе си не оставя,

онези луди, не които от пияния бягат,

а тези, които на всеки ръка протягат,

за лудите човеци, които разпиляват всичко около себе си,

но то продължава да вирее, не спира,

за онези лудите говоря, които никой не може да игнорира,

заради делата им от сърце, без значение дали нещо  пред тях  се спира,

същите тези, които може в домовете нищо да не им се намира, а се държат така сякаш им стига,

шашмите, които знаят правилата на истинската приятелска близост,

да не оставят някого, на когото държат, независимо от всичко,

за тях става въпрос, хората с неуморимата душа в тях,

която няма как да се създаде или загуби, с нея се раждат и си отиват,

тези които са готови да действат свободно,

но никога в оковите на живота,

вие, които не живеете по ничии норми и правила,

а само в границите на идеите в своята глава,

живите легенди, но далеч не свързващи ги с победата,

а с неистовото желание за борба където и да сте,

чалнатите, които дръзки сте в постъпките,

тъй като сте осъзнати, че и за покой дълго време ще има,

чудаците, които сте наясно, че мълчанието е липса на шум,

но също така е начин на комуникация,

онези смахнатите, които на недостатъците си сами се смеете,

съзряващи, че в несъвършенството се крие силата,

ненормалните, които може и да не виждате и не разбирате много неща в живота,

но сте наясно какво искате и ще вървите в тази посока без да спирате, 

онези, които не си прави труда да съдиш или затвориш,

духът им задържан не позволява да бъде,

откачалките, от които по обичайни причини се страни,

а притежавате черти от характера, които не всеки може да сподели,

безумците, които от любов крадете от здравето си,

и макар хвърляйки троха по троха от себе си в гроба, по-живи сте всеки път,

които постоянно не сте с всичкия си, които птици не сте или самолети, нито супер герои,

ала танцувате наоколо без гравитация,

различните, с поглед дълбок, искрен,

подскачаш игриво в унисон с ритъма на барабанения удар на сърцата си,

хайдутите, които тачите и обичате родното повече от църквата,

готови да го защитите с голите си гърди,

за онези лудите, които като видиш веднъж,

не ще забравиш повече,

лудите, ах лудите, които знаят, че ако не си го направят сами,

вместо тях няма да го направи никой друг,

споменавам за вас, не сте сами!




2015г.


 третият





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Третият Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ти ме разби на парчета!
    С удоволствие прочетох публикуваното ти творчество.
    БРАВО ТИ!

    Някои неща ми се струва, че са ти за проза, а не поезия...
    Ще чакам следващото произведение

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...