Не стреляй

Твърде много рàни…
обстрелван бях от безброй куршуми.
Белезите понякога кървят, уж зараснали…
Страдах от близки, страдах от приятели,
от това, че ме има.
Оставах някъде назад…
там, на второ място.
Живеех ли, не зная,
те също.
Скитах се по улиците,
проклинащ думата с буква Л.
Но в теб тя оживя.
И страх ме е, руша се.
Може би, защото все нещастие долита.
А белезите кървят, дръж ръката ми,
моята няма да те пусне.