20 sept 2007, 11:56

Не съм като нея

  Poesía
739 0 1
Ти си тръгна, всичко е свършено,
тази нощ ни е последна.
Друга в мене си търсил,
няма аз да те погледна.

Лъжи за любов на мене шептеше,
обещаваше я само на мен.
От думите ти истина струеше,
всъщност бяха те за нея.

Живот, достоен за твойта похвала,
е моят даже и сега.
Залисана от ласки, не видях провала
и наближилата раздяла.

Тръгна си, не поисках да те спра,
думите застинаха в далечината.
Колко те обичам, не разбра,
сама преглъщам самотата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ЕЛЕНА ГОГОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...