Любов, ти цял живот 

тъй чакан гост, за мене винаги неканен.

И как веднъж не ме предупреди за твойто намерение?

Нима съм длъжна да те посрещам в моя дом,

по твое усмотрение.

Любов, ти цял живот нахална беше.

Аз трябваше до късна нощ със тебе да се занимавам.

Омръзна ми да те посрещам, чакам и изпращам.

Провалях планове заради тебе.

Любов, ти нямаш срам, да ми звъниш по всяко време.

Минаваше набързо, оставаше и за вечеря.

Споделяше и плачеше, празнуваше на воля, разхвърляше навсякъде.

След теб почиствах със години.

Любов, неканен гост, тъй гузно край дома минаваш.

И само спомени, дълбоко разтуптени,

останаха след твойто посещение.

Не, няма пак да те поканя.

Не съм си вкъщи, отдавна съм в движение.