Знаеш ли, не те обичам вече,
Не искам караници, драми,
Душата ми от теб далече е,
Омръзна й вечно да се брани.
Сърцето ми- студено като лед,
Парчета разпилени са навред,
Ръцете ми свити са в юмрук,
Тръгвам на път - различен, друг.
Не намерих пристан вечен,
Нито топли, влюбени ръце,
Нямаше и принц в мен вречен,
Само сурово и намръщено лице.
Ще си тръгна тихо, спокойно,
Както и дойдох преди,
С глава вдигната достойно,
Скрила горчивите сълзи.
Желая ти жена една,
Да търпи вечните ти настроения,
Съжалявам и прости...
Имах добри намерения.
Не ме спирай на прага сега,
Реша ли нещо и го правя,
Така си отива силната жена,
След нея нищо не оставя....
© Ванс Todos los derechos reservados