Не успя да ме запазиш

Защо да се залъгваме с това, 

че вечно ще се помним ние с тебе?

Защо пък да изпитваш ти вина, 

че някой ден ще можеш и без мене?

Сега живей, ръката ми хвани

и целуни ме под звездите за последно.

А после тръгвай, просто изчезни,

не обещавам, че ще те обичам безрезервно.

Не се обръщай, гордо ти върви,

че твоите очи за мене са наслада.

Не казвай нищо, че ще завали,

душата ми за тебе много страда.

Ще минат дни, а може би и месец,

и пролет ще разцъфне над полята.

И птичките отново ще пристигнат с песен,

крилати ще захвъркат в небесата.

Ще скита и душата безполезна,

ще търси в мрака твоите очи.

Отвориш ли сърцето си отново аз ще влезна,

там, дето не успя да ме запазиш ти. 

Петя Петрова.