Ще отмия петната от страх по лицето ти.
Рефлектирам в очите ти като в тъмни стъкла.
Зная как са кълвали със стръв от ръцете ти
преоблечени дяволи с ненаситни уста.
Ще изгрее дъгата ти, както все е изгрявала –
виждам - пак се изправяш, дори и сама.
Черпиш вяра от нищото и това ти е правило,
пък макар и покръстена без светена вода
от живота – надзорник, от когото получи
куп фактури за уж тривиални неща
и безброй йероглифи, от които да учиш
как се става успешно Човек на света. ...