2 jul 2013, 21:36

Неделно

1.3K 1 4

Неделя.

Сядаш на онази пейка, нашия хоризонт...

Всъщност, не знам дали знаеш, но никога не съм обичала 

да те виждам толкова рядко. 

Но пък обичам погледа ти, когато ме погледнеш. 

Неделя.
Пия плодово мляко от ягоди и ям някой кроасан. 

Кафе не пия. Цигари не пуша вече 4 месеца. 

Погледът ми е забит в теб.

Всъщност не знам дали знаеш, но никога не съм харесвала
намръщените ти вежди. 

Но пък обичам начина, по който се опитваш
да си сериозен, докато умираш от смях. 

Неделя. 

Обичам да споря с теб...

Всъщност, не знам дали знаеш, но си много красив, когато
си ядосан.. 

И истински ме вбесява начинът, по който извърташ
погледа си. 

Неправилен е. Точно като носа ти. 

Неделя. 

Разказваш някой нов виц...

Всъщност, не знам дали знаеш, но не винаги вицовете ти са смешни...

Но обичам начина, по който ги разказваш.

 Ентусиазиран. 

Неделя. 

Отиваш ми. Аз на теб също.

Всъщност, не знам дали знаеш, но винаги съм мразила синия ти
анцуг. 

Точно колкото ти ненавиждаш правата ми коса. 

Но обичаш бледо розовите ми устни. 

Неделя. 

Хората около нас са твърде много... 

Не чувам собствените си мисли... 

Прозрачната бутилка вода на пънчето. 

Всъщност, не знам дали знаеш, но те обичам. 

Въпреки че оставаме сами, едва когато слънцето залезе.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за хубавото посрещане! Винаги ще се радвам да чета мненията ви... Те са важни за мен!!!
    Много усмивки!
  • Това е хубав текст за любовта-хареса ми!Добре дошла!
  • Правилно си го сложила, поезия е, добра, осезаема, чувствена.
    Браво!
  • Много е мило това
    Добре дошла!
    Един съвет ( може и да не е умишлено, но... ) помествай такива текстове в проза ( писма примерно ) че като нищо да те клъвнат следващият път

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...