Любовта ми ли? Тя много може.
Като бурен край пътя расте.
И в света ви – объркан и сложен
има звънкия смях на дете.
Тишината ли? Тя е от захар.
Като блус полунощен сладни.
Вдига замък – за совите стряха
и превръща ми нощите в дни.
Лудостта ми ли? Влюбва се бързо,
цели седем небета превзе.
Кукувича е нейната дързост...
Щом разсъмне, подвива нозе. ...