17 jul 2022, 7:45

Нека да започнем да градим

  Poesía
907 3 4

Писна ми от всички катастрофи, мъките и скъпия ни ток!

Вдигат се цените на картофи! Слагат и на въздуха ни срок!

Плашат се жените ни да раждат! В тази разнебитена страна

някъде на двайсет се обаждат кръвно и разхлопани сърца!
 

Нека не говорим за войните! Зная, че се водят всеки ден!

Вижте колко много са сълзите! Леят се в словесния ми трен!

Писна ми с надежди да ме мачкат празни, а и глупави глави!

Може би ме мислят за играчка – правена да пее за пари!
 

Може би главите са решили мен да ме размажат от любов!

Знаят ли, че тежко са сгрешили, стъпвайки в живота ми суров?

Знаят ли, че скоро ще съмне? Скоро ще ми писне да мълча!

Може би Вселената ще гръмна с пушка от римувани слова!
 

Писна ми от разни наркомани! Писна ми от мъката след тях!

Нека не живеем вечно в рани! Нека се разхождаме без страх!

Писна ми надеждица да няма! Писна ми да бъда тъжен мим!

Нека не живеем вече в драма! Нека да започнем да градим!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...