19 ene 2007, 16:37

Ненужна съм!

  Poesía
1.5K 0 6
Ненужна съм на този свят прокажен,
отблъсквана от щастието хорско,
животът ми от малки грешки бе наказан,
съдници безгрешни ме раняваха дълбоко.

Ненужна съм дори когато ръка подавам.
Ала човек ли да бъда?Щом сърцето ми ограбено живее...
И съдена...и ранима,сянка от своята същност ще оставям.
Но как?С вина ли съвестта ми ще живее?

Ненужна съм!А иска ми се да ме няма.
Лица цинични в мир със себе си бъдете.
Живейте хора!Живейте!...Аз родена съм в измама.
На никому ненужна,да обичам за миг поне ме оставете! 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Валери и за стиха който си написъл,оценявам жеста ти!Благодаря и на вас Дидка и Бени!
  • Този текст е повод да напиша:"Съзрях аз тук душа самотна".
    Поздрав!
  • Много хубав стих,но ти не си ненужна,бори се...завис има много не и се оставяи.
    Поздрави!!!
  • Браво Диди!Чудесен стих!И не се чувствай ненужна,бъди смела!Поздрави!!!
  • Благодаря ти Христо!Ще послушам съвета ти,макар,че съм силен човек и в никакъв случай не съм се предала!Много усмивки за теб!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...