Ненужна съм на този свят прокажен,
отблъсквана от щастието хорско,
животът ми от малки грешки бе наказан,
съдници безгрешни ме раняваха дълбоко.
Ненужна съм дори когато ръка подавам.
Ала човек ли да бъда?Щом сърцето ми ограбено живее...
И съдена...и ранима,сянка от своята същност ще оставям.
Но как?С вина ли съвестта ми ще живее?
Ненужна съм!А иска ми се да ме няма.
Лица цинични в мир със себе си бъдете.
Живейте хора!Живейте!...Аз родена съм в измама.
На никому ненужна,да обичам за миг поне ме оставете!