Пак ще си легна, 

заслушана във вятъра. 

Безмълвна и стенеща 

душата отвътре боли. 

Подмята файлове бързо, 

подрежда концепти...

Опитва моят свят да нареди. 

... А аз го разхвърлям, 

отново и пак!

Не мога! Не искам, да видя

таз нелепа реалност!

Не искам да знам, 

че тук аз нищо не ще променя, 

защото съдбата създала е друга "случайност"!

Наново мисли подреждам... 

Отначало разхвърлям в захлас...!

Аз от хаосът,

искам ред да направя! 

Не искам да чувам, 

че съдбата ми "такава била". 

Аз съм тук да поправя я, зная!