Дълъг ден. И сняг като за Коледа.
Милостив и съпричастен. Нежен.
Град, забързан в радости, неволи.
Безразличен и към тебе, и към мен.
Само ние и снегът. И нищо друго.
Неправдоподобно. И вълшебно...
Нищо ли? - та то е просто чудо:
двамата единствено със себе си!
Във очите ти - за мен усмивка -
като във небето се оглеждам.
Пръстите ми, в джоба ти притихнали,
се разтапят в шепата ти нежно.
Сняг като за Коледа. Вълшебен.
В тази нощ небето се разтваря.
В тази нощ се сбъдва съкровеното.
Боже, нека чудото да се повтаря...
23.12.2006
© Ружена Todos los derechos reservados
нека случват се чудеса.
Стиха врата отваря
и докосва с чистота.
Поздрав и усмивка за стиха.