3 may 2014, 1:56

Неравна любов 

  Poesía » De amor
621 0 0

Обичал ли си някого така,

 че себе си заради него да потъпкваш?
Да ти е той единствената радост на света
 и всеки ден все повече да го обикваш...

Да липсва на душата ти дори.
На тялото
и на сърцето също!
Да виждаш своя свят в красивите очи.
Да чувстваш нещо, силно и могъщо!

Да го желаеш с цялото си същество.
Душата от желание да ти изгаря...
И дяволът със тялото ти да си прави пиршество,  
обгаряйки го сякаш със цигара.

Да бъде твоят идеал,

а ти за него - просто мъжка нужда.
Сърцето сякаш някой му го е приспал,
но той "не искал никога да го пробужда".

Така светът ще се върти.
Но щом най-сетне осъзнаеш,
в душата ти викът болезнено ще изкънти,

 болката дано успееш да изтраеш.

И мисълта не ще оставя те да спиш.
Ще търсиш отговори, но напразно.
Ще се опитваш сърцето си да закрепиш,

 разбито от държанието му безобразно.

... отговорът се крие само в теб.
Ти реши дали си заслужава!  

    

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??