Запокитени в чувства дребнави,
забравихме как се обича!
Без да знаем сме много болнави,
а това на самота ни обрича!
Мислим много, но само за себе си,
време нямаме за други и друго!
Помагаме рядко, заради чуждото мнение,
човеци ставаме, но то си е временно...
Зверски мразим чуждата истина
защото нашата тя не покрива!
Тя често показва ни грешките
и лошото в нас се разкрива... ...