26 jun 2015, 0:28

Нещастно щастливи

  Poesía
727 0 4

Запокитени в чувства дребнави, 

забравихме как се обича! 

Без да знаем сме много болнави, 

а това на самота ни обрича! 

 

Мислим много, но само за себе си,

време нямаме за други и друго! 

Помагаме рядко, заради чуждото мнение, 

човеци ставаме, но то си е временно... 

 

Зверски мразим чуждата истина 

защото нашата тя не покрива! 

Тя често показва ни грешките 

и лошото в нас се разкрива... 

 

Обичаме крайно чуждите грешки, 

с тях изпъкваме и затуй сме щастливи! 

Коментарите ни са вечно зловещи, 

и виновните хващаме в клещи... 

 

Такъв живот прекрасен живеем, 

другия искаме, но само на кино, 

морал какво е дори и не знаем, 

а и да знаем, за какво ни е нужен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много актуално - много...!!!
  • Анабел. аз не виждам негативна реакция в отговора си към Вас! Изненадвам се, че сте го приела така!
    Аз не пиша за да се харесам на другите и да чета пламенните им коментари в подкрепа на творбите ми. Правя го изразявайки себе си и мислите си. Често това което пиша няма нищо общо с моментното ми емоционално състояние, а е просто развитието на уловена мисъл.
    Това ми творение е на повече от година, и ако човек умее да вниква би разбрал, че идеята не е да хленча чрез него, а други да се разпознаят и да осмислят себе си, ако го умеят.
    Аз се усмихвам на живота си и всеки ден го приветствам, а ако има недоволни и хленчещи... е, може би трябва да се научат да се наслаждават на света, дори и щастието често да озарява други, а не тях самите.
  • С Анабел съм.Творбата ти ми харесва, но нещо друго е нужно...промяна?
    Поздав и хубав ден!
  • Тук не е сайт за изобретатели, а за лично творчество. В случая съм изразил свои мисли в стих.
    Гледам Вашите произведения и в тях също няма нищо новаторско, но това не им пречи да са хубави!
    Успех!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...