НЕЩО ЧИСТО

Слънчеви лъчи изгряха,

спомените заваляха,

вървя между тях щастлива, свенлива.

Помня целувката,

с прилив на нежност блестяща.

Помня милувката,

с потоци от поглед любяща...

Небето чисто, бледо синьо.

С пастел нарисувано, като желание бленувано!

Твоята ръка докосвам,

усещам топлината, пулсира любовта.

Твоето лице омагьосвам,

виждам щастието, прозира радостта!

Твоята коса погалвам,

Говорим без глас, мечтаем за нас.

Цветята се усмихват,

сгушени в снега,

прегърни ме силно, стопли ме като пролетта,

 когато птиците са живи, а дърветата мълвят.

Не се отделяй в този миг, безкраен е и необикновен,

желанието наше за живот е всичко онова,

 което може в тлен и в зов, мигът да е  сътворен!

Но ето, отново слънце огря ни,

с лъчи и искри заля ни.

Да бъдем щастливи и обич да даваме.

Наслада от ласки да получаваме!?