7 ago 2012, 9:54

Неспасяемо сам 

  Poesía
826 1 4

 


Когато почувствам сърцето
да бие отново в гърдите,
ще се опитам да го притисна
и да заглуша този див ритъм!

Когато аз видя Жената,
не ще се спусна към нея,
защото ще е пак само измама,
а вече да страдам не смея!


Кога ще изпитам аз щастие,
щом вече така съм затворен,
щом доверие на никой не давам,
за да не бъда отново предаден!

Аз знам, че така се заробвам,
и искам пак да копнея,
но защо да се самамозалъгвам,
като, ето пак съм без Нея...
...и неспасяемо сам си живея!

© Димо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви!
    Щастието на човека се гради от него самия...Ако няма смелост да го търси и да се бори за него и обиграност,за да го съхрани, си остава сам(макар и понякога заобиколен от хора),и не толкова щастлив...Така мисля аз
  • Хубаво е много! За жалост обаче често се случва така да се затваряме в себе си в следствие на много разочарования ,но това е живота като затвори една врата отваря друга няма как...
  • Защото животът е кратък, а веригата тежка... Освободи се от всичко и живей мига. Определено може да откриеш, че всичко се променя дори и ние... Поздрав!
  • Копней, Мечтай, иначе ще си неспасяемо сам!
    Харесах!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??