20 mar 2016, 19:43

Нестинарки 

  Poesía » Otra
327 0 7


Повеждат нестинарките хора,
дошли от времената ни прастари.
В кръга блести разпалена жарта,
но босите им стъпала не пáри.

И въглените срещат женска плът,
докосват я с езиците си жадни,
но стъпките редят се тъй без път,
нощта пристъпва бавно, да не падне.

Снаги извиват с вдигнато лице,
сърцата във гърдите им препускат
и носят сякаш вятъра в ръце,
жаравата в кръвта им се просмуква.

Тъй в тихото на своята душа,
във волното на своята забрава,
танцуват нестинарките в нощта,
а огънят в нозете им припява!

 

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??