Несъвместими ли сме с тебе?

gemavar (Мадлен)
9 0

31 oct 2008, 9:01

Poesía

835 0 3

Обичам те аз, без да го желая,

желая те, не мога да отричам.

Със тебе искам да си поиграя,

във тебе искам, мили, да се вричам.

На воля да крещя аз твойто име,

без свян и поглед плах да го изричам,

да шепна без задръжки аз "люби ме",

"во веки твоя" все да се заричам.

Но нещо ми присяда и замлъквам,

Ни звук, ни стон устата не издават...

от липсващата нежност аз помръквам,

въпросите сами си се задават.

Защо? Сгреших ли? Много ли направих?

Или не бях достатъчно активна?

Със думи ли копнежа ти попарих

или не съм за тебе атрактивна?

Да, знам... мъжете сте различни.

Да, прости* сте, не сте интуитивни,

Не са за вас моменти идилични,

не теглят ви словата креативни.

И някак си почти ви се изплъзва

моментът тънък, че за нас е важно,

от думи топли пулсът да забързва,

очи любими да те гледат жадно...

* „Ако искаш нещо от мене, само ми го кажи. Хайде да се разберем веднъж-завинаги: НИЕ, МЪЖЕТЕ, СМЕ ПРОСТИ.

...

ОСНОВЕН ПРИНЦИП: Когато имаш съмнения относно мъжете, мисли за най-простото!
НИЕ ПРОСТО СМЕ СИ ПРОСТИ!"

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.