3 ago 2015, 7:38

Неверникът

  Poesía
678 1 2

Не вярвам в никой и във нищо.
Не вярвам в Бог и в чудеса.
Не вярвам в погледи стръвнишки
или във пошла доброта.

 

Дали съм аз частица от света си
или направен съм от кал?
Туй всеки си го би помислил,
високомерието ми опознал.

 

Не вярвам в хорските заблуди,
не са те важното за мен.
Та вярата ми кой ли ще събуди
и болката от утрешния ден.

 

На незначителния слаб човечец,
спотайващ се в прогнилата ми гръд,
бих казал "твоята пътека -
търси я в друг безчестен кръг"

 

Не вярвам даже във прогреса,
че той топи човешките съдби.
Днес всеки сам си гледа интереса
и мачка детските мечти.

 

Цинизмът, гордо вдигнато е знаме -
човешки масов мироглед.
Стоят във миналото оковани,
душите на народ проклет.

 

Не вярвам в силата на АЗ-а,
той крие се зад своята стена.
Пълзи нечистата зараза
на неговата суета.

 

Страхливец яростно ни хапе,
със яд разкъсва ни плътта.
Прилежно чака кръвта ни да изкапе
и забавлява се гадта.

 

Не вярвам в ничия любов,
най-малко пък в искеността.
Коварен е животът и суров,
до него крачи подлостта.

 

Избор, казват, всеки има
дорде не се усети сам-самин,
парченца дребни че събира
и тъпче с тях ковчег един.

 

Не вярвам в никой и във нищо,
благодетел е жестокостта.
Ще се превърнат в гнилоч всички -
в останки смесени с прахта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Joakim from the grave Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може би вярваш в това, че не вярваш и това е ...
  • „Не вярвам в ничия любов,
    най-малко пък в искеността“

    А на своите? Човек винаги може да се уповава на своите истини и любов. Винаги. Поздрави за творбата - чувството на безнадеждност подсеща, че финалът няма значение, а важното е да си живял, стойностно

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...