Мелодията от очите ти извира,
задъхан пищен вятър я намира,
звукът съблича я от страх сонатно,
акордът отброява пауза опасно....
Нотен дъжд превалява и тушира,
високите тонове в шепи насъбира
и даже доста днес е попресипнал,
ала тананика си, дори избликнал,
а зад затворените ти клепачи
струят в умерени паузи припеви познати,
по устните ти лепнат невинно ноти,
не буди ги, задръж ги без посоки
и ще извират с чувства от сърцето,
звуците от мелодията ти, додето
има за кого да се стъкмяват
и ежечасно в блусове да се раздават,
с късчетата топлина в танцувални стъпки,
в мислите да събуждат желани тръпки,
за да дочакат утрешните песни
и да разходят строфите небесни,
за да пропеят невинно арфи
и сълзите да са сладко жарки...
© Светлана Тодорова Todos los derechos reservados