9 feb 2011, 7:08

Невярна съпруга 

  Poesía
1180 0 13

НЕВЯРНА СЪПРУГА

 


Залутана някъде
из мечтите красиви, вярна съпруга
си чатеше с мен.
Говореше тя,
като че няма проблеми.
Като че слънчев е всеки неин ден.

Недей бе, прекрасна.
Този път съм го минал.
И знаеш ли?
Малко народ заблудих,
привлякох и завист,
и злоба, омраза...
Но питаш ли аз
самия бях ли щастлив?

Бисерче нежно!
Душичко прекрасна!
Че си тъй вярна съпруга
много красиво звучи.
И не е важно дали аз вярвам.
Но да заблуждаваш себе си
с тези лъжи...

Имаш предвид може би секса?
Но, миличка,
изневярата не започва от там.
Тя започва от мимика, дума и поглед.
Но къде точно в нас –
аз също не знам.

Понякога май си объркана,
чувствам.
А си убедена, че вървиш
по правия път.
Повярвай ми,
тук ти съчувствам.
Влязла си вече
в порочния кръг.

Лабиринтът е сложен.
Ти по кой път тръгна?
Че е правилен мислиш
и убедена вървиш.
Не крачиш, а бягаш
по тази пътека
и дори не помисляш,
че вече грешиш.
Поспри.
За миг се огледай.
Сама си по пътя,
самотна душа.
С кого се надбягваш?
Какво ще докажеш?
Или си мислиш,
че твой е света?
Светът е за всички...
Верни, неверни...
Светът е това,
което творим.
И никой в повече
няма да вземе.
И всички в различни
посоки вървим.

Ще дойде моментът,
когато навярно
и ти ще се влюбиш
в някой друг мъж.
И всеки ще казва,
че туй е греховно,
а всеки го прави,
дори и веднъж.
Може би няма
никаква истина
в моите думи
и мисли дори.
И може би
сега ти е весело,
но след време
за тях си спомни.

Друго какво аз да ти кажа?
А дали нещо ти казах дотук?
Дори и така аз не бих се отказал
да бъда за миг с теб,
вместо твоя съпруг!

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тук малко ми заприлича на гузна съвест...!!!
    "Лабиринтът е сложен.
    Ти по кой път тръгна?
    Че е правилен мислиш
    и убедена вървиш."
  • Хм... тук си признавам, че се обърках в мислите ти...
    Малко странно е, но е истина – чтейки стиха ти, се сещам за един виц

    Съпруг се връща внезапно вкъщи и вижда жена си с любоника ѝ. Те се притеснщават, жената започша първа да атакува. Мъжът ѝ не я поглежда, а казва на любовника
    „Разбирам, аз съм ѝ мъж, все пак, ама теб кой те кара да спиш с нея„

    Да се усмихна ли сега или да ми стане тъжно... м???

    Хубави размишления на един маааалко обезверен човек...
    Или?
  • Актуален,хубав,истински стих.Поздравления!
  • Даааам....нещата от живота.Без маска и грим.Харесаха ми.Особено финалът...Поздрав!
  • Светът е за всички...
    Верни, неверни...
    Светът е това,
    което творим.
    И никой в повече
    няма да вземе.
    И всички в различни
    посоки вървим.

    Прекрасно е! Поздрав!
  • Много ми хареса...
  • Мислех си,че беше писано за мен...
  • Харесах, Ник!
  • "" Краде се... ""
  • И не само финалът!!!
  • "Дори и така аз не бих се отказал
    да бъда за миг с теб..."
    Поздравче!!!
  • изневярата не започва от там.
    Тя започва от мимика, дума и поглед.
    Но къде точно в нас –
    аз също не знам.
    --
    Интересно, интересно...
  • "Светът е за всички...
    Верни, неверни...
    Светът е това,
    което творим."
    Хареса ми!
Propuestas
: ??:??